КАНАЛЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, зват. каналѝя и каналѝо, м. и (рядко) ж. Книж. Подлец, вагабонтин, мошеник, мръсник, негодник. Сега неговите [на крал Милан] войници оставиха Остра чука, .., побягнаха и от Чепан .. — Виждате ли с кого искахте да превзема София! Да оставят позициите си при първото „ура“ на българите. Каналии! В. Геновска, СГ, 410. — Зная, че ме смяташ за каналия!... — избухна той [Борис]. — Но ако не бях аз, щеше да бъдеш нищо и никаква лекарка... и да преглеждаш сополанчетата за въшки в някое селско училище. Д. Димов, Т, 441. Комунист бе станал и Захари Друшков, и картечница бе уговарял да закупи, .., а сега, каналия с каналията му, мълчи, отрича, шмекерува, прави се на ангел небесен... Г. Караславов, ОХ IV, 578.
— От ит. canaglia. — Η. Бончев, Разбойници (превод), 1870. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 1960, 209).