КАНАПЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Жарг. Мъж, който не обича да работи, да се труди; мързеливец. При нас изобщо рядко ще срешнеш вече човек без разред. Само най-големите калпазани и канапчиите остават без занаят. Д. Цончев, ОТ, 71. А пилето всяка пролет се запретва и свива ново гнездо. Ние, хората, сме по̀ канапчии, гледаме даже, ако може, и да не белосаме, та къщите ни по сума време стоят опушени... Й. Радичков, СР, 92.