КАНА̀РИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Остар. Книж. Канарче. За кои чемери е написано то [книжлето], ако не за това, че у нас и галиците искат да пеят като канария, че и петлите искат са да мерят с чучулигата? Ч, 1875, бр. 9, 421. Днес с шарлатанство / и нашата стара крава / добила й познанство. / Прочула са е, че мучи / стройно кат канарий. Ч, 1875, бр. 9, 424.
— От исп. canario през гр. κανάρι. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и другите балкански езици, ГСУ — ФФ 54/2, 1960, с. 210; Μ. Филипова-Байрова. Гръцки заеми в съвременния български език. София, БАН, 1969, с. 99).