КАНА̀Т1 м. Диал. Каната1. Есенният вятър люлее отпрания канат на един прозорец и мазуниката, която още го държи, скърца унило. Ст. Сивриев, ЗСБ, 44.
— От тур. kanat.
КАНА̀Т2 м. Диал. Дебело въже.
— От гр. κανάτι. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.