КАНА̀ТА1 ж. 1. Крило на врата, прозорец и под. Един започна да дърпа двете канати на вратата, да ги затваря. Й. Йовков, ΒΑΧ, 107. За излазене и влазене през них [двете големи порти на манастира] има на едната каната от них направени малки портички. .., колкото человек да може лесно да влезе и излазе през них, и тия малките портички стоят отворени всегда. Н. Рилски, ОМР, 51.
2. Дъсчена странична стена на сандъка на каруца, шейна и талига или на каросерия на камион. Сложиха гърнето с боба въз едната страна и всички заобиколиха огъня, който разпръснаха лихите им сенки по канати и колела на колята. П. Тодоров, И I, 91. —Да не е чумаво селото бе?... — Чумаво е за гражданя като вас, чумата да ви тръшне! — селянинът удари с тоягата си в канатата на каруцата. Ем. Станев, ИК III, 147. Само че трябва да се държим всички заедно, за да не отлети някой през канатите на колата. X. Русев, ПС, 236. Тримата силни мъже се хванаха за канатата, .., и се прехвърлиха чевръсто горе в каросерията на камиона. А. Каралийчев, НЧ, 92.
3. Разш. Сандък на каруца или каросерия на камион. Царевичните кочани шумно се заизсипваха направо в колата върху струпания там инвентар и скоро напълниха канатите догоре. Ст. Марков, ДБ, 395.
— От тур. kanat.
КАНА̀ТА2 ж. Остар. и диал. 1. Каничка; бардуче, стомничка (Н. Геров, РБЯ).
2. Глинена кана с дръжка за черпене с вино. — Взима [жената, която кани] една каната пълна с вино, та отива първо у кума. СбНУКШ, 58. — Нека се подкачи изново балът и нека се пълнят големите канати. Превод, Ч, 1875, бр. 15, 17.
3. Глинен съд с две уши; кърчаг, оканица (Н. Геров, РБЯ).
— Γρ. καν(ν)άτα.