КАНАТАЛЍЯ ед., неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. За каруца —която е с дъсчени странични стени на сандъка, с канати. Навън, под сайванта, е нареден едрият селски инвентар, онзи, който свързва двете епохи. Писана шейна, волска канаталия кола, трактор марка „Булдог“. Ст. Поптонев, ОБЛ, 315.
— Друга форма: канатлѝя.