КАНА̀ТКА1 ж. Диал. Подрязана лозова пръчка с четири пъпки, оставена на силна главина.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
КАНА̀ТКА2 ж. Диал. Умал. от каната2 (във 2 знач.); малка кана; каначе. Кета и Мирчо беха повикали старите да запокладват наедно. .. Сложи се софрата, донесе се и канатката, пълна с винце. М. Георгиев, Избр. разк., 234.