КАНАТЛЍЯ, ед., неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. За каруца — която е с канати. — Йотключи тъмни ахъри, / изводи сери биволи, / .. / че прегни кола канатлия. Нар. пес., СбГЗ, 139-140.
— Друга форма: канаталѝя.
