КАНА̀ЧКА1 ж. Диал. Роднина или съседка на младоженката (обикн. омъжена), която след сватбата ходи в дома на младоженците и носи обяд, за да покани младоженката; канатарка. В Котел в понеделник след сватбата у юнака (младоженеца) има софра. От майката на булката идат роднини, наречени „каначки“, с малко млин (баница) и вино, да канят булката да яде, понеже, като на чуждо място, се предполага да се е срамувала. Ив. Хаджийски, БДНН II, 114.
КАНА̀ЧКА2 ж. Диал. Балзамина, градинска слабонога, върбица, камшица, меке.