КАНАЯ̀Т м. Остар. и диал. Прехрана, издръжка. — Занаят — канаят казват хората, моя сестро, и затова и аз ти казвам да дадеш храненичето си на майстор, а учение му не треба. Л. Каравелов, Съч. IV, 51. Какъвто му занаятът, такъв му и канаятът. Послов.
— От тур. kanaat.