КАНДЕЛА̀БЪР, мн. -бри, след числ. -бъра, м. Свещник с няколко рамена за много свещи или електрически крушки; многосвещник. Сребристи и красиви, в здрача на стаята се открояваха страничните канделабри, незапалени, със своя кристална светлина, с орнаменти от грижливо изсечено стъкло. Б. Йосифова, БЧМ, 5. Огромната зала блестеше в ослепителна светлина. Десетки канделабри висяха по стените, огромни полилеи се спускаха от тавана. К. Манолов, ВХ, 71.
— От лат. candelabrum през фр. candeblabre.