КАНДИДА̀ТИН, мн. кандида̀ти, м. Остар. сега простонар. Кандидат. Стар бил или млад кандидатинът, онзи който ся избира, трябва да е един от най-достойните и най-способните. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 48. Сяка една [от партиите] постоянствова, че нейния кандидат е законно избран и иска да отблъсне противника си. НБ, 1877, бр. 58, 228