КАНДЍЛ-МАНДЍЛ нареч. Разг. Бавно, отпуснато, едва-едва. Към петляно време му дошло на ум да се прибере у дома си. Заклатил се той кандил-мандил и кога да минава дола, рекъл да прекрачи, строполил се на леда пред Мариноваща къщи и там си останал. Чудомир, Избр. пр, 19-20.
— Друга форма: кандъ̀л-мандъ̀л.