КАНДЍЛВАМ, -аш, несв.; кандѝлна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. кандѝлнат, св., прех. Диал. Залюлявам, полюшвам. — Аз съм го назначил, аз ще го уволня. Аспарух подигна недоумяващо раменете си. — Мислиш, че не мога ли? Мога и ще го направя! И на въжето даже мога да го кандилна за мръсотиите му! К. Калчев, СТ, 225.
КАНДЍЛВАМ СЕ несв., кандѝлна се св., непрех. Диал. Олюлявайки се, падам на една страна; килвам се. Когато достигнах до самите врата на дюкяна, мъгла се спусна пред лицето ми и аз, още не дошел на себе си от болестта, се кандилнах и се хванах ο сгънатия железен кепенек. Ст. Чилингиров, ПНН, 229.