КАНДЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до кандило. Застана той мълчалив и прав на прага, с издигнати ресници, с очи изблещени и окъпани в червената кандилна светлина на разхвърляната стаичка. П. Михайлов, ПЗ, 181-182. Благодаря ти, че възкръсна / из сладкия кандилен дим, / непримиримост наша свята, / ти — сол и сладост на борбата. Ив. Спасов, БС, 24. Ала не плаши ме, на моите младини /остатъкът, че ще безследно да погине / като кандилен луч във храм от съсипни. К. Христов, Избр. ст, 95.