КАНДЍЛКАМ, -аш, несв. 1. Прех. Разг. Клатя, люлея нещо, клатушкам, полюлявам. Хвърчилото при всеки разтег кимаше с чело напред и кандилкаше опашка. Т. Харманджиев, КЕД, 92. Жената държеше в ръце пеленаче и го кандилкаше, за да се успокои. Δ Мъжът отвори шкафа и започна да кандилка едно по едно шишета и дамаджани и да търси нещо за пиене.

2. Непрех. Диал. Вървя, като се клатя; клатушкам се, кандилкам се. — Овцете ли ще изкараш? го [Стоян] срещна баба му, която кандилкаше към къщи с пълна пола трески. П. Тодоров, И II, 149.

КАНДЍЛКАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Люлея се, клатя се, клатушкам се, полюлявам се. Едно увиснало, вързано с връвчица тенекено газениче се кандилкаше над вратата. А. Каралийчев, ЛС, 35. Двама от войниците го дигнаха да седне, главата му се кандилкаше на всички страни, като да бяха прерязани вратните му жили. Д. Талев, И, 355. А долу, на брега малко пристанище, в което ще се люлее и кандилка нашата лодка. Кр. Кюлявков, СПП, 50. Пързалката почва от горния край на уличката, дето виси и се кандилка на стълба Дауловата лампа. Д. Бозаков, ДС, 57-58. Това беше най-удобното място да се метне отзад на пречката [на файтона], под която виси и се кандилка кофата със сено. Т. Харманджиев, КЕД, 23. Едно прясно сомче, за подарък на даскалчето, се кандилкаше под ръката му. Ил. Блъсков, ДБ, 77.

2. Клатя се, олюлявам се, като вървя; клатушкам се. Мрачен есенен ден. По калното шосе към Горубленските ханчета се кандилкат пияни Пижо и Пендо. Елин Пелин, Съч. V, 153. От много радости през деня, някои вечер се връщаха весели и превесели и ту към едната страна ще се нурне, ту към другата, .., а кога ще видиш преди пияни люде да се кандилкат по улиците! Д. Талев, ПК, 652. Като се кандилкаше насам-натам, без да погледне Галчева, той тръгна към кабриолета. Й. Йовков, ЧКГ, 12. — Поисках аз да ми дадат нещичко за хапване и хубавичко се наядох, че вече се кандилках от глад. О. Василев, ЗЗ, 120. Като върви, кандилка се от слабост. Ст. Даскалов, ЕС, 339-340.

3. Разг. Движа се, пътувам много бавно с превозно средство. Ще доде време да ни се чудят, че ние, грешни, сме се кандилкали от Габрово до Търново 6 часа с пайтон. СбЦГМГ, 49. На ситнещи магаренца, .., се кандилкаха забулени шопи. П. Мирчев, Е, 14. Цял ден се кандилкахме с пътническия влак, а нашите приятели отдавна бяха пристигнали с експреса.


Източник: Речник на българския език (онлайн)