КАНДЍЛНИЦА1 ж. Диал. Кадилница. Край паницата е сложена миризлива босилкова китка, по-настрана — пръстената столовата кандилница, пълна с разпалени въглени, и до нея хартишка с едри зърна измирски тамян. Т. Влайков, Пр I, 234. Храмът беше пълен с богомолци, над които се вееха облаци дим от кандилницата на поп Ставря и мелодическите звукове на сладкогласния хаджи Атанасия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3. На първа линия, .., заеха място священниците, .. сичките облечени в черковните си одежди, с кръстове, евангелия и кандилници в ръка. З. Стоянов, ЗБВ II, 58. Кандилото висяло в иконостаса на средата, а кандилницата била окачена за опашката на един грозд. Л. Каравелов, Съч. II, 83. Пред мене гайди жа свират, / пред мен гайди и тъпани — / пред тебе поп с кандилница. Нар. пес., СбНУ XVI, 249.
КАНДЍЛНИЦА2 ж. Диал. Цвете кошнички (Вл. Георгиев и др., БЕР).