КАНТ, ка̀нтът, ка̀нта, мн. ка̀нтове, след числ. ка̀нта, м. 1. Цветна ивица от плат или шнур, с които се обточват шевовете или краищата на облекло, обикн. формено; ширит, шнур. Той [ученикът] беше стегнат в черната униформа на гимназията, с червени кантове на яката и ръкавите. Д. Спространов, С, 33. По зелените кантове и по емблемите, .., се познаваше, че палтото е на лесничея. Й. Йовков, ПГ, 232. На прага застава среден на ръст, набит мъж в зелена офицерска пелерина с черни кантове. Др. Асенов, ТКНП, 147. Тя свали от редицата тъмносиньо костюмче с широка моряшка яка, обточена по краищата с бели кантове. Б. Несторов, АР, 272. Поради липса на средства в дружеството всеки сам си набавяше игрално облекло — бяла фланелка с червен кант. НС, 1958, бр. 138, 2.
2. Ивица, лента, обикн. по края на нещо. Андор прокара светлинката на фенерчето по изцапания от мазилка жакет, по райе панталона с лъскави кантове и по лачените обувки с гети. П. Славински, ГПЦ, 34. Стръмните стъпала на тясната, извита стълба са обковани с железни кантове. ВН, 1958, бр. 2051, 2. Шевът се разглажда и капакът се обръща към лицевата страна на джоба, като се изтегля кант от вътрешната страна. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 81. Плотът [на чертожната дъска] се изработва от меко дърво — най-често от липа или чам, а кантовете се правят от твърдо дърво — дъб или бук. Маш. IX кл, 29. Младите птици [розов скорец] са бледокафяви, доста по-светли от обикновения скорец и имат светъл кант на големите пера. Вл. Помаков, ПДП (превод), 66.
3. Ръб, край. Хромовите кончове на ботушите и целият хастар на кончовете се съединяват поотделно в задния кант. П. Цветков и др., ТОП, 383. Рамовият трион се състои от стоманена лента, по канта на която са направени един до друг еднакви зъби. М. Тодоров и др., ТМСС, 16. Поставянето ските на кант се осъществява чрез приближаване на коленете. П. Николов, НС, 84.
— От нем. Kante през рус. кант и пол. kant.