КАНТАРДЖЍЙСТВО, мн. няма, ср. Занаят, поминък на кантарджия. Показан е и най-старият и най-голям на времето занаят ковачеството, включващ ножарство, .., cахатчийство и кантарджийство. ВН, 1958, бр. 2082, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)