КАНТАРИО̀Н м. Обикн. в съчет.: Жълт кантарион. 1. Название на билка, която расте по гори, пасища и ливади, с жълти, дребни, във формата на метлица цветове, използвана за лекуване на стомашно-чревни заболявания, рани и др.; звъника, порезниче. Нуреricum perforatum. В народната медицина се употребява едно растение, което се среща по всички горски поляни. Това е жълтият кантарион. Ив. Димитров, ОП, 58-59. Кантарионът, чубрицата и другите билки изпускаха приятен, леко опиващ аромат. Д. Спространов, С, 151. 2. Бот. Род треви, полухрасти или храсти от семейство звъникови. Hypericum. Червен кантарион. 1. Название на билка, която расте по гори, пасища и ливади, с дребни розови цветове, използвана за лекуване на стомашно-чревни заболявания, малокръвие и др.; трескавиче. Erythraea centraurium. Червеният кантарион се употребява като усилващо средство след тежко боледуване. 2. Бот. Род треви от семейство тинтявови. Centraurium.
— От араб. — Други (диал. ) форми: кантрио̀н, кантрион.