КАНТА̀Ш м. Остар. Скъпоценен тъмночервен камък. Изгориха го [птичето] в неизгоряем лен, ..; тя събра пепелта в един малък златен съд, всеукрасен с канташи и диаманти, що отнеха от левската челюст. И. Адженов, ВК (превод), 45.
— От тур. kantaşi.
