КАНТЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от кантирам и от кантирам се. Подготовката на детайлите на горната част на обувката се свежда към обработване на техните краища — .., боядисване, кантиране и др. П. Цветков и др., ТОП, 34.


Източник: Речник на българския език (онлайн)