РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

КАНТОНЀРИН, мн. кантонѐри, м. Остар. сега простонар. Кантонер. — Що ще чиниш там? — Абе, назначиха ме кантонерин. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 98.

Източник: Речник на българския език (онлайн)