КАНТОНЀРКА1 ж. 1. Пазачка на кантон.
2. Съпруга на кантонер.
КАНТОНЀРКА2 ж. Остар. Кантон2. Оглъбен в своята дълбока замисленост, аз вече бях наближил кантонерката, която отстои на един километър от гарата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 162.
— Друга (остар.) форма: кантониѐрка.
КАНТОНЀРКА3 ж. Канц. Шкаф за документи, книжа и под., който се затваря с рулетка. Байрона отива до бюрото, но не сяда, отваря олющената кантонерка и измъкна отвътре някаква дебела синя папка. Др. Асенов, ТКНП, 83. — Той измъкна от кантонерката тежък компостер, като тези в железопътните каси. HTM, 1967, кн. 225, 54. Той да ти засвири — .. и тъй да се разскачате, че и стативи, етажерки и кантонерки да оживеят. Сп. Йончев, С, 37-38.
— От ит. contoniera.