КАНЦЕЛАРЍСТ м. 1. Човек, който работи в канцелария; чиновник. Погледът му бе спокоен и безучастен като държането му, малките му бели ръце с привикнали движения на канцеларист подготвяха книжата. П. Вежинов, НС, 108. През ума на стария военен канцеларист можеше да мине всичко, само не простата мисъл — да разпореди да му се пратят всички сведения, събрани за противника и за неговото въоръжение. П. Вежинов, ВР, 125.
2. Неодобр. Служител или обществен деец, който придава по-голямо значение на преписки, документация и др., а пренебрегва основното в работата; бюрократ. Иван Антонович е типичен гешефтар, подкупник и канцеларист, който ловко оформява всяко незаконно дело. Лит. X кл, 33.
— От рус. канцeлярист.