КАНЦЕЛА̀РИЯ ж. 1. Служба в министерство, учреждение, предприятие и под., която се занимава с писмена административна работа. „До днес обаче, нашата канцелария не е получила вашите регистрационни данни.“ Г. Белев, КВА, 99. Към края на 1879 ние виждаме Велчева преместен от Севлиево, на някаква служба в канцеларията на търновския губернатор. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 194. Досегашният архивар в Министерството на външните дела, .., е назначен за втори секретар в канцеларията на ордените в Двореца. Бълг., 1902, бр. 452. 3. Един прочут документ, издаден из Папската канцелария, .., свидетелствува, че в онова време множество проповедници от разни секти са наводняле България. Знан., 1875, бр. 10, 157. Това известие ся обнародва от страна на канцеларията на същото консулато. Дун., 1876, бр. 1051, 2.
2. Прен. Разг. Всички длъжностни лица в такава служба. Днес канцеларията е на бригада.
3. Сграда, помещение, в което се намира такава служба. Селяните зашумяха, почнаха да хлопат по прозорците на канцеларията, повикаха чиновника да излезе пак навън. П. Спасов, ХлХ, 99. През отворената врата на малката канцелария се виждаха няколко маси, отрупани с телефонни апарати. Ал. Бабек, МЕ, 105. Посрещат ни, настаняват ни на масата. Голямата канцелария е изчистена от бюрата и шкафовете, под тавана са провесени книжни гирлянди. Ив. Венков, ХКН, 65. Момчетата се юрнаха към канцеларията на касиера, там отсреща, в управлението на завода. Л. Галина, Л, 80.
— От ит. cancelleria през сръб. канцелариjа или гр. καντξελαρία. (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки, ГСУ, 1959).