КА̀НЦЛЕРСТВО, мн. няма, ср. 1. Министерски съвет, правителство в Австрия и република Германия.

2. Правителството в Германия до 1945 г. — По решението на райхсканцлерството обявявам от името на закона: на 8 септември в 4.55 часа да се изпълни присъдата над осъдения Фучик. Вашето канцлерство много бърза отвръща Фучик твърдо и спокойно. В. Геновска, ПЮФ, 151.

3. Сградата, в която се помещава правителството. Внезапно радио Берлин съобщи странна новина: Хендерсън бил посрещнат в канцлерството на райха с военни почести. Д. Димов, Т, 358-359.

4. Канцлерски пост, чин. Когато ефрейторът правеше първите си стъпки към канцлерството, младият капитан премина към въздушните сили. ВН, 1962, бр. 3276, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)