КАНЦО̀НА ж. 1. Литер. Вид лирическо стихотворение със строго установена форма и любовно съдържание, характерно за рицарската провансалска и италианска поезия през Средните векове и епохата на Възраждането. В Средните векове процъфтяла религиозната лирика, рицарската и гражданска лирика. Гражданската лирика се развила най-напред в Италия, гдето поетите изразявали любовта си в канцони и сонети (Данте, Петрарка и Бокачио). М. Николов и др., БЕЛ, 241.
2. Муз. Многогласна светска лирическа песен от епохата на Възраждането по текст на такова стихотворение.
3. Муз. Вокална или инструментална лирическа музикална пиеса с песенен характер, която често е и с народни мотиви. И свири той, и пей на вехта си китара / от „Aда“ сбъркани уломки, ил сонет / Петрарков някакъв, ту пък канцона стара, / от младост спомен мил, на любовта привет... Ив. Вазов, Съч. III, 86.
— От ит. canzone.