КА̀НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Металическа чаша с цилиндрична форма и дръжка от едната страна. Вощака отпуши манерката, наля вода в едно алуминиево канче и я поднесе на Евгени. Д. Ангелов, ЖС, 518. Чичо Митуш махна цедилката, грабна мляко с едно тенекиено канче и го подаде на Митка. Й. Йовков, АМГ, 128. Кантарджията още в началото на сипването [на житото] бръква с едно малко емайлирано канче в коша и вади мостра, която изсипва в отворен до него чувал. П. Спасов, ХлХ, 214. Кина бърже донесе стомната с водата, наля пълно канче и го поднесе до устните на леля си. К. Петканов, МЗК, 161. // Разш. Разг. Порцеланова чаша с дръжка, за мляко или чай. Русалката веднага стана от мястото си и ми донесе стол... Когато седнах на подадения ми стол, помолих я за чаша вода. С чисто порцеланово канче тя ми донесе и аз, .., бавно и на глътки я изпих. Н. Попфилипов, РЛ, 60-61. Клео излезе и след малко се върна с една табличка от бяла пластмаса, върху която пускаше пара голямо канче чай. Ем. Манов, БГ, 207.

2. Неголям металически съд с дръжка и дълбок капак, употребяван обикн. във войската за раздаване на топла храна; котелка. На ротите раздадоха манерки, лъжици, канчета за храна, пък ние по трима от едно канче ядеме. П. Вежинов, ВР, 163. Жената се засмя с тънък глас, .. и насипа тлъста яхния в алуминиевите канчета. Н. Тихолов, ДКД, 21. Алуминиевото войнишко канче, в което ми поднесоха говеждата чорба, зарадва окото ми. К. Калчев, ДНГ, 41.

3. Количеството течност, което се вмества в такива съдове. И за него беше интересно да остане един час в казиното, да послуша оркестъра, да изпие две-три канчета бяло созополско вино с колеги от рибарското училище. П. Вежинов, ДБ, 21. Баба натърка плешивото му теме с един голям и твърд като кирпич сапун, ливна му две канчета вода и го избърса. И. Петров, ПР, 13. Кака Пенка поблагодари и загреба канче вино, за да разкваси устата на пленниците. Зл. Чолакова, БК, 99. Някои от войниците изядоха по три канчета гореща чорба.

4. Остар. Този съд като мярка. До подстъпите на Витоша стигаха групи махленски жени, грабнали торби да събират с малките си деца киселец и диви круши. Тези плодове се продаваха от шопите на пазара на канче. П. Мирчев, СЗ, 113.


Източник: Речник на българския език (онлайн)