КАНЬО̀Н м. Дълбоко врязана тясна речна долина със стръмни, често стъпаловидни склонове. От двете страни на шосето, .., се простираше безплодна и пуста равнина, пресечена от дълбоки каньони и осеяна с черни скали, с жълтеникави и оранжеви пясъци. Д. Димов, ОД, 87. Реките в западната кордилерска част на страната текат в дълбоки долини, които на много места, .., представляват дълбоки каньони. Л. Мелнишки, К, 18. Водата движи мощни турбини и произвежда електричество, водата размива и руши коритото и бреговете си, прорязва дълбоки каньони в скалите, създавайки красоти, които смайват. Б. Ангелов, ЗМ, 28-29.

— Исп. cañón.


Източник: Речник на българския език (онлайн)