КАНЮ̀ЛА м. Мед. Тръбичка, обикн. стъклена, употребявана за проникване в кухината на даден орган при поставяне на инжекция. Докторът е доволен, че намери твърде скъпата сребърна канюла. Инструментите в лабораторията са така оскъдни и така трудно се купуват. К, 1969, кн. 8, 40.

— От лат. cannula през фр. canule.


Източник: Речник на българския език (онлайн)