КАОЛЍН м. Вид глина с бял цвят, която се използва за изработване на порцеланови и фаянсови изделия. От най-чистата и бяла глина — каолина, се прави порцелан, а по-нечистите се използуват в грънчарството, керамиката. Б. Ангелов, ЗМ, 36. Чистият каолин представлява землеста бяла праховидна маса, която при надъхване издава миризма на пръст. Геол. IX кл, 97. Нашите каолини притежават забележителна и трайна адсорбционна сила. Пр, 1953, кн. 6, 22.
— От кит. собств. през рус. каолин или нем. Kaolin.