КАПА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Горна част или приспособление към някакъв съд, сандък и др., което служи за покриване и затваряне на отвора. Примусът бучеше, капакът на тенджерата подскачаше, а Ванко весело подсвиркваше и редеше чиниите върху масата. М. Грубешлиева, ДИУ, 53. Взе в една ръка свещта, а с другата нахвърли дрешките в сандъка и хлопна капака му. В. Геновска, СГ, 165. Горе в стаята над него пак се разшетаха. Той чу как отвориха капака на мазата и по стълбите заслиза човек. Кл. Цачев, ГЗ, 122. Всички момчета от града се бяха запалили да събират капаци от цигарени кутии. П. Незнакомов, МА, 92. // Разш. Подвижно приспособление, което се прикрепва към някои предмети (часовник, пиано и др.) или механизми; за да ги покрива и предпазва от напрашаване или овлажняване. Търговецът бръкна в пояса сu и измъкна голям тумбест часовник със сребърен капак. Д. Марчевски, ДВ, 48. Аташето дига капака на старото махагоново пиано. Св. Минков, РТК, 149. Под вдигнатия капак на един посивял четириместен „Опел“ се трудеше гологлав мъж в кожена куртка. А. Гуляшки, МТС, 31. // Дървено приспособление към прозорец или врата, с което се закриват отвън. Внезапно задуха буен топъл вятър. Подхвана извисоко безкрайна песен, затропоти по вратите и по капаците на прозорците, промъкна се през дупки, и пролуки. Д. Taлев, С II, 297. За разлика от другите къщи тя [къщата на Филчовия дядо] имаше капаци на прозорците и беше покрита с червени цигли, които ѝ придаваха градски вид. К. Калчев, ПИЖ, 65. Зографа се обърна и забърза към улица „Алабинска“ .. Едва забелязваше, че хлопаха капаците на дюкяните, дрънкаха катинари, а хората по улицата се увеличаваха. В. Геновска, СГ, 112.
2. Спец. Горна част на музикален инструмент, върху която се поставят струните. Дъната на [музикалните] инструментите се изработват само от явор, а капаците —о т смърч, за да издават ясен и мелодичен тон. ВН, 1951, бр. 190, 1. Капакът на цигулката ще бъде от пиринска мура, грифът — от задморско дърво абанос, а лъкът от габър. А. Каралийчев, С, 158.
3. Задна подвижна преграда на каруца, камион и под. В каруцата седят мъж и жена. Жената носеше бяла забрадка и опираше гръб на капака. К. Петканов, ОБ, 17-18. Хората се качваха напреко капаците, шофьорите заплашваха и ругаеха. С. Северняк, ОНК, 42.
4. Парче плат, което се поставя над джоб на дреха така, че да покрива и затваря отвора. Джобовете на новия ми шлифер са с капаци.
5. Кожени парчета към юзда, които се намират отстрани на очите на впрегнатото животно. — На конете нали турят капаци отстрана на очите, само напред да гледат. Тъй и той. П. Тодоров, Събр. пр II, 223. Тъй като капаците на юздата отстрани на очите ѝ бяха пречили досега да вижда Айа, черната кобилка се извърна с цялата си глава към нея. Й. Йовков, АМГ, 55.
6. Диал. Парче плат, което се поставя на края като продължение на ръкав на риза или крачол на потури, калцуни и под.; край, завършек Върху джамадана беше облечен от такова също сукно и ишлеме, къс до сред пояса чепкен, с островърхи капаци на края на ръкавите. Ц. Гинчев, ГК, 376. Шалварите му са без крачоли и обшити с цял топ черен гайтан, белите му калцуни с капаци и обшити също с гайтан. П. Тодоров, Събр. пр II, 126. В тесния коридор на вагона селяните се разминават с мене на верев, .. Грубите им обуща, наполовина захлупени от капаци на потури, трополят по прокъсания балатум. Ст. Сивриев, ЗСБ, 221.
7. Диал. Сноп, който покрива кръстец от снопи (Вл. Георгиев и др., БЕР II).
8. Спец. Листата, които се поставят най-отгоре върху пасталите тютюн. Пасталджийките вземаха от листята, които чистачката беше разпределила, и ги редяха на калъпчета, на „леви“ и „десни“ пастали и на „капаци“. Д. Димов, Т, 33. При всеки тезгях работеха по една „чистачка“ и три „пасталджийки“, .. Чистачката сортираше листята, изпратени от пазара, на „дясно“, на „ляво“, на „десен капак“ и „ляв капак“. Д. Димов, Т, 33.
◊ Като капак на всичко <отгоре>. Разг. Като последна неприятност свръх други неприятни неща. Заводът излизаше скъп, допълнителните конструктивни изменения го оскъпяваха още повече, а вентилаторите дойдоха като капак на всичко. Ст. Поптонев, HCС, 164. Като кон с капаци вървя. Разг. Без да гледам, без да разглеждам нещо наоколо (вървя). Като кон с капаци съм; с капаци на очите съм. Разг. Ограничен съм, нямам широта на погледа си. — Можеш да попаднеш по погрешка и на добър шеф. Но че по правило началствата не чинят — или не са си попаднали на мястото, или са неуки, с капаци на очите. Сп. Йончев, ЩД, 41. — Ти не разбираш момента! Ти си останал глух и с капаци на очите, .. ! — сопна му се капитан Гергов. П. Илиев, ЛВ, 326. На всяка дума капак. Разг. Готов отговор (употребява се за бърз, остроумен отговор при спор, за умело направено възражение). На всяко гърне капак. Разг. Ирон. Човек, който се меси навсякъде, където трябва и където не трябва. Намирам / намеря капак на нещо; похлупвам / похлупя капак отгоре на нещо. Разг. Съумявам да дам сполучлив, остроумен отговор за нещо, веднага отвръщам на нещо. Пък една уста отвори — не ти е работа! Речеш ли ѝ нещо, завчас капак му похлупи отгоре. Чудомир, Избр. пр, 14. Расъл под стъклен капак. Разг. Отгледан с много грижи и внимание, негоден да се справя сам с трудностите в живота; разглезен. Слагам / сложа (турям / туря, турвам / турна) капак на нещо. Разг. 1. Съумявам да дам сполучлив, остроумен отговор за нещо, веднага отвръщам на нещо. Болшинството от нашите хора не се поддават на буржоазните брътвежи и бързо слагат капак на такива „сладкодумни“ гости. ВН, 1964, бр. 3858, 4. 2. Извършвам всичко и още нещо свръх това. — Не се сърди на хората. Като направиш едно, хората отиват по-нататък. Не мога да ти простя и аз. Чакай, чакай! Добре, че си решил да идеш в чета. Ще туриш капак. За тебе сега друго и не остава. Д. Талев, ГЧ, 425. Търкулила се (претъркули се) тенджерата, че (та) си намерила (намери) капака. Пренебр. Употребява се, когато при някаква работа, дейност и под. участват хора с еднакви недостатъци, еднакво лоши хора, които нарочно се търсят. Останаха от българите само бай Ганьо и екзалтираният студент, който не искаше да пропусне случая да извлече някоя полза от своята случайна среща с българския търговец на розово масло. — Претъркули се тенджурата, че си намери капака. Ал. Константинов, БГ, 52.
— Typ. kapak.