КАПАНДУ̀РА ж. Прозорец или застъклен отвор на покрив на сграда, за да се осветлява таванът. В стаята — ако таванчето под капандурата въобще може да се нарече стая — е мрачно, от кръглото прозорче се цеди мътна светлина, но наоколо е чисто и подредено, спретнато. Др. Асенов, ТКНП, 49. Милото си строеше къща. Отначало той я беше започнал на едно крило, сетне я отпусна на още едно крило, та в последния момент притури отгоре и две големи капандури и къщата му съвсем заприлича на училище. Ем. Робов, ХВ, 3.
— Ит. capandura.