КАРУЦА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до каруцар или до каруцарство. Къньо си е купил на вехто един смачкан, каруцарски каскет. А. Гуляшки, Л, 455. Той вместо на опашката на каруцарската колона зае челно място в колоната от волски коли. Ст. Марков, ДБ, 209.


Източник: Речник на българския език (онлайн)