КАРУЦА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от каруцар; млад каруцар. Почнахме да размишляваме, какво наказание да му наложим. Каруцарчето отново се обади: — А защо само мене ще наказвате? П. Вежинов, ЗНН, 54-55.
