КА̀РЦЕР м. 1. Много тясно помещение без никакво осветление и прозорци за кратковременно, обикн. поединично, затваряне на провинил се затворник или войник. Понякога те [пазачите] откриваха у затворниците вестник или забранена книга, отвеждаха и хвърляха провинените в карцера. Д. Димов, Т, 318. От трети картечен взвод са арестувани и заведени в карцера двама войника. Д. Ангелов, ЖС, 37. Бивш политзатворник, бивш помощник-командир, .. — само по себе си това показваше, че фактите тук се казваха от човек, минал през полицейските инквизиции, през влажните и студени затворнически карцери. В. Нешков, Н, 389. Дали не са го преместили, в друг затвор? Или лежи в карцера, наказан без писма? В. Андреев, ПР, 60.
2. Наказание, което се изтърпява в такова помещение. Преминах южната граница и се предадох на гръцките власти. След 4-дневен карцер в гр. Драма последва и 20-дневен карцер в специалния узнавателен център в гр. Кавала. РД, 1961, бр. 286, 2.
— От лат. carcer през рус. карцер или нем. Karzer.