КАРШИЛЪ̀К1, мн. -ци, м. Диал. Отговор. Бърго да му вратиш еден каршилък на царот и напраи ми една мажка руба. Нар. прик., СбНУ XV, 108. Еден кочиджия како приблизо до еден град и тераше колата много бързо. На патот той стрете еден селанин и го запраша: „Ке стасам ли во градот?“ А селанинот му рече: „Ако тераш по-полека, ете, сега ке стасаш; .. “Коларот се налутил на таков каршилок, плеснал со камджикот коните и вати да търчат ошче по-бързо. СГ, 1894, кн. 1, 298.
— От тур. karşilik.
КАРШИЛЪ̀К2, мн. -ци, м. Диал. Ударник на пушка. Натри каршилъка с няколко зърна стрит между пръстите му барут, затвори, но .., замери, гръмна и книжката падна от ножа на земята. Ц. Гинчев, ГК, 190.