КАРЪ̀К, мн. -ци, м. Диал. Бразда. Навлязоха [Миньо и Тодьо] в близката царевица. .. Седнаха в един карък. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 222. Другият стражар скочил и се хвърлил върху му. Тоньо не се дал, изплъзнал се и понечил да хукне из каръка. Г. Караславов, ОХ III, 50. Кукурузоберът наближава. Стопаните крачат важно из дълбоките каръци, оглеждат стоката си и си правят сметки. Г. Караславов, Избр. съч. VII, 323.
— Typ. karik.