КАСА̀ПНИЦА ж. 1. Простонар. Месарница. Случваше се, когато държеше касапница, да дойде в дюкяна му [на Казбата] някоя бедна женица. А. Гуляшки, СВ, 191. Спа като заклан, изморен от тежкия и кален път, но на сутринта стана рано и отвори касапницата. Изми циментовия под с вода, наточи ножовете и сатъра и започна да сече говежди бут. В. Нешков, Н, 209. Пред касапницата висеше на огромен, ръждясал ченгел половин вол, току-що одран. П. Вежинов, ЗНН, 90.
2. Рядко. Кланица. Щеше да бъде грях да ида в Чикаго и да не видя знаменитите касапници. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 53.
3. Прен. Масово избиване на хора; клане. Баща ми загина в кървавата империалистическа касапница, .., в която беше въвлечена и България благодарение на сделките на Кобургската династия. К. Георгиев, ВБ, 106. Младежите слушали тъжните думи на изстрадалия селянин и си мислели: „Кога най-после ще се прекрати тази касапница? Кому са нужни тези жертви? Нима хората не могат да живеят без война?“ Сл. Трънски, Н, 488-489.
◊ Като куче на (пред) касапница въртя се (чакам). Разг. С нетърпение и настойчиво, упорито въртя се (чакам). Не хвана той работа и това си е, остана си така да виси и да чака като куче пред касапница. Г. Караславов, Избр. съч. II, 156.