КАСА̀ПЧЕ ср. Умал. от касап и от касапин; млад касапин. Младежите издигнаха арка на шосето с надпис „Добре дошли, скъпи бойци!“, разлепиха афиши из село, учениците пееха маршове, а дядо Станой с Вано касапчето совнаха по егреците. Кр. Григоров, ОНУ, 149. Вече мислехме да си ходим, когато от една крайна маса станаха двама млади хора, които се клатушкаха. По външния им изглед ми се стори, че са касапчета или нещо друго, свързано с клане. П. Вежинов, ДВ, 107. Провикал се е млад Лало, / млад Ладо, младо касапче, /от високите чардаци, / низ високите пенжере. Нар. пес., СбНУ II, 44.