КАСИЀР м. 1. Длъжностно лице, което завежда касовия отдел в учреждение, предприятие, магазин и под. Образуваха я те [кооперацията] и си туриха за управа тия, които си бяха начертали: касиер — стария учител Цано, а магазинер — Младен на Трифонците. Ст. Даскалов, БМ, 29. — Матева, кажете на касиера да ми даде за личната ми сметка 10 хиляди лева. Й. Йовков, ОЧ, 61. — А сега да си изберем касиер. Кой каквото спечели, ще го дава на касиера. А. Гуляшки, ЗР, 52.
2. Лице, което работи на каса (във 2 и З знач.). Помня, че поисках „по английски“ от касиера три билета за Бостон през Провиденс. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 65.
— От ит. cassiere през гр. κοσσιέρης. (Βж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български. ГСУ, 1959, 250).