КАСЍЯ ж. Остар. Тревисто растение от семейство бобови, чиито листа и плодове се използват като слабително средство; сена, селемики, жълто салкъмче. И понесоха дарове на първожрец: хризолит, касия и алое; защото вярваха, че новороденият ще бъде най-велик от жреците. Н. Райнов, БЛ, 112. И в мрачината едва блещукаха кадилници с миризма на ладан и касия. Н. Райнов, БЛ, 216. Енох наля в гърлото му питие от змийска кръв, касия и мед. Н. Райнов, БЛ, 50. Аравия, страна на ладона, мирото и сичките различни благоухания, малко изважда оливки, .., манна, касия, александрийско жито и кафе, на което тука е отечество. Ив. Богоров, ВГД (превод), 265.

— От лат. cassia.


Източник: Речник на българския език (онлайн)