КА̀СКА ж. 1. Метална или кожена дълбока шапка без периферия или с много тясна периферия, която се носи обикн. от униформени лица за предпазване на главата от силни удари и наранявания. След малко от горния край на улицата се зададе български патрул от шестима войници с каски, с къси панталонки и червени ленти на ризите. Д. Димов, Т, 637-638. Пожарът бе вече потушен, но апартаментът му още пушеше, а през разбитите прозорци надничаха лъскавите каски на пожарникарите. Ст. Волев, МС, 8. Имаме и една каска на кондуктор от железницата със златен ширит. Ив. Вазов, СбНУ I, 77. Повечето от тях бяха строителни работници от близката недовършена сграда, разпознах ги по предпазните каски на главите им. П. Вежинов, Б, 95. Няколко мъже с миньорски каски бяха наклякали в тази пещера, долепили уши до скалата. Т. Монов, СН, 253. Беше обул сиви гумени ботуши, на главата си носеше кожена каска, с която караше мотоциклета и която навярно му топлеше. Г. Мишев, ЕП, 61.
2. Апарат във фризьорски салон, подобен на похлупак, в който се пъха главата, за да се суши косата. Госпожа Патева изчака да нагласят каската на сушилния апарат на главата ѝ и фризьорката да се отдалечи и каза полугласно на двете си съседки: — Чухте ли какво станало в Перник? П. Незнакомов, СНП, 115. Леките пердета са отместени встрани и показват няколко глави с ролки под сушилните каски. ЖД, 1968, кн. 5, 23.
— От исп. casco ‘череп’ през фр. casque.