КАСКАНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Късканджия. Галила се с един, бягала дори с него, но баща и я хванал, върнал я и я дал на някакъв ага, трийсет години по-възрастен от нея — урсузин и касканджия, който на двора си направил чешма, за да не ходи младата му невяста вън от къщи, да я не вижда никой и никого да не вижда тя. Н. Хайтов, ШГ, 21-22. Един касканджия прави една желязна ракла да заключи жената си да я не виждат люцки очи. П. Р. Славейков, СКНГ, 60. — Нека да лежи, / лежи да юмре, / че тя [майка ѝ] ма й дала, / дето тя й щяла, / .. / На балканджия, /на касканджия. Нар. пес., СбВСт, 378.