КАСКАНДЍСВАМ, -аш, несв.; каскандѝсам, -аш, св., непрех. Диал. Къскандисвам. — Тъй де, доизкажи се... за глупавата му пиеса!. Ей, Магьосниче, проклето човече си. Много си талантлив, ама страшно каскандисваш, брей! М. Грубешлиева, ПИУ, 178. Не трябва да ревнуваме (каскандисваме) кметовете и имотните хора, но да размисляме и опасностите им и да обичаме сиромашията. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 88. Кай каскандисала кучка мащеа, / та си е юзела остра балтия, / та си отсече висок кипариш, / и си отсече црна череша. Ст. Веркович, НПМБ, 145.