КАСТЀЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от кастел и от кастелан. Коломб беше първият европеец, който стъпи на новия, от него открития свят... Хората му го последоваха и като коленичиха, облобизаха [разцелуваха] многопожеланата земя... Напокон значително обладаха мястото за кастелската и легеонската корона, със сичките обикновени в таквизи обстоятелства обреди. Π. Ρ. Славейков, СК, 61.


Източник: Речник на българския език (онлайн)