КА̀ТА неизм. прил. Простонар. Обикн. в съчет. със същ., означаващи определен период от време. Всеки. — Аз те питам — колко пари си спечелил с твоя чифлик, като се блъскаш по къра като вол? Водил съм сметки ката година. Ем. Станев, ИК III, 95. — Ний сме рекли веднъж нашата приказка. Няма ката ден, като се срещнем, да захващаме отново. П. Тодоров, Събр. пр II, 25. Сватуваше ката неделя, пилееше имота си за подаръци на новодомци. Й. Вълчев, СКН, 53. Баба Тонка изкъпа и зарови Кючюк Стефана Тулчалията. Забоде на гроба му дървен кръст и ката задушница преливаше на кръст върху пръстта плоска вино. С. Северняк, ОНК, 21. — Кой знае, зарад вашите теглила, господ каква чест ви готви... Ох! Аз му са моля и ща му са моля ката час, дано чуе молбите ми да ви даде търпение, да ви поживи. Ил. Блъсков, ПБ I, 102. „Мене ми са е додяло / ката есен и пролет / тебе болен да гледам.“ Нар. пес., СбГЯ, 124. Та хи киткана закачи, / юз елли плитки наброи, / на ката плитка по ялтън, / на ката ялтън по мерджан. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 115.
— От гр. κατά.