КАТАВА̀ЛЯМ, -аш несв., прех. Диал. Клеветя някого. Кя тоя майка ходеше / низ долна, горна махала, / та тебя, любе, фаляше, / пък меня катаваляше: / „Бре, маре мома Калинка, / сънлива, твърде ленива! / Кравите дои и дряме, / телците кара и плаче.“ Нар. пес., СбНУ X, 30. катавалям се страд.
— От гр. καταβάλλω.