КАТИО̀Н м. Хим. Йон, натоварен с положително електричество. Когато през водните разтвори на .. тела се пропуска електричен ток, движещите се безразборно из течността йони се привличат от съответните електроди: анионите — от анода, а катионите — от катода. Хим. VII кл, 1950, 48. Разтворът на един електролит е въпреки това електронеутрален, защото количествата на положителното и отрицателното електричество, които се носят от катионите и анионите, са равни. Хим. VII кл, 1950, 47. Обменни катиони. Разтворими катиони. Натриеви катиони.
— От гр. κατά ‘долу’ + ἰών ‘идващ’ през нем. Kation или рус. катион.